Напусна ни един голям ТАЛАНТ
14.04.1935 - 02.01.2017
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
14.04.1935 - 02.01.2017
14.04.1935 - 02.01.2017
ДОБРЕ ДОШЛИ!
Моля, заповядайте
и прегледайте съдържанието
на този блог.
Ако желаете, публикувайте своя коментар.
Архив на блога
-
▼
2009
(12)
-
▼
04/12
(11)
- ПРЕДСТАВЯНЕ в сп. "ВЕЗНИ"
- Велин Георгиев за Карол Николов
- ПРЕДСТАВЯНЕ в сп. "ПЛАМЪК"
- Григор Чернев за Карол Николов
- ПРЕДСТАВЯНЕ в сп. "ПРОГЛЕД"
- Пенчо Чернаев за Карол Николов
- Христо Черняев за Карол Николов
- БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ
- СПОДЕЛЕНИ ПРОСТРАНСТВА / SHARED SPACES
- БОЛКА
- ДИАГОНАЛНИЯТ ЮГ - драматичната поема "Добрият цар ...
-
▼
04/12
(11)
ПРИЯТЕЛИ
Когато от смъртта опечалени,
смутени от последния ми ден,
в минутите отдавна предрешени,
ще стъпвате на пръсти покрай мен,
не се отпускайте и не скърбете,
потиснати от горест и тъга.
Ако понякога четете стиховете ми,
ще си говорим както досега.
Ще чукнем чашите си за наздравица,
ще ни изпълни с радост близостта
и от работни думи ще направим
човешко продължение в смъртта,
която зла или добра ще брани
живота ни от жребия нелек
и ще остави в нас наместо рани
прошка и спомен за един човек.
КАРОЛ НИКОЛОВ
В Делиорманските гори
на утрин още мътна,
пронизана от слънчеви
лъчи в мъгла,
един елен със скок
направи мост
над пътя –
в недействителния миг
като с крила.
И аз, изтръпнал от
видението, трогнат,
почувствах, че възниква
в мене мисълта,
ако от помощ имаш нужда,
аз ще мога ли
с такъв еленов скок
при теб да долетя.
КАРОЛ НИКОЛОВ
на утрин още мътна,
пронизана от слънчеви
лъчи в мъгла,
един елен със скок
направи мост
над пътя –
в недействителния миг
като с крила.
И аз, изтръпнал от
видението, трогнат,
почувствах, че възниква
в мене мисълта,
ако от помощ имаш нужда,
аз ще мога ли
с такъв еленов скок
при теб да долетя.
КАРОЛ НИКОЛОВ
ЗАВРЪЩАНЕ ПРИ НАЧАЛОТО
"Тот ураган прошел. Нас мало уцелело."
(Сергей Есенин)
Не ме ли покоряваха вълшебствата
на моята безбрежна равнина,
пътеките учудени на детството,
лица на хора с близки имена?
Не стигаше ли в утрото да мина
из росните лъки по сенокос -
изпълнен с тихо щастие завинаги,
великодушен, праведен и прост?
Не беше ли достатъчно до старост
да ме опива мирисът на ръж,
оронена в дланта и да прегаря
в кръвта ми бавно силата на мъж?
Не можех ли и аз като дедите си
да пусна корен в родната земя
и паметно пребродил с обич дните си,
като предвечен дъжд да отшумя?
Ах, роден край - тъга и свиден спомен,
по пътища, по димни градове,
небе си бил над моя свят преломен
и длан на рамо в тежки часове.
От изгреви, от залези, от нощи,
от цъфнали полета в утринта
аз сътворявам образа ти с мощ и
с прастарото упорство на кръвта.
Възвръщам ти забравеното пладне
с напукана земя, с дълбока прах,
с харманите ти - сушави и гладни,
и с детството ми босо между тях.
Рисувам те, какъвто беше някога -
с лунички и с израснали коси,
със маминия глас и с ласка чакаща...
Какъвто няма никога да си.
Мой роден край, от спомена те грабвам,
та в моя дух темел да съградиш,
да бъдеш същност в мен и ако трябва
от чужди небеса да ме спасиш.
КАРОЛ НИКОЛОВ
(Сергей Есенин)
Не ме ли покоряваха вълшебствата
на моята безбрежна равнина,
пътеките учудени на детството,
лица на хора с близки имена?
Не стигаше ли в утрото да мина
из росните лъки по сенокос -
изпълнен с тихо щастие завинаги,
великодушен, праведен и прост?
Не беше ли достатъчно до старост
да ме опива мирисът на ръж,
оронена в дланта и да прегаря
в кръвта ми бавно силата на мъж?
Не можех ли и аз като дедите си
да пусна корен в родната земя
и паметно пребродил с обич дните си,
като предвечен дъжд да отшумя?
Ах, роден край - тъга и свиден спомен,
по пътища, по димни градове,
небе си бил над моя свят преломен
и длан на рамо в тежки часове.
От изгреви, от залези, от нощи,
от цъфнали полета в утринта
аз сътворявам образа ти с мощ и
с прастарото упорство на кръвта.
Възвръщам ти забравеното пладне
с напукана земя, с дълбока прах,
с харманите ти - сушави и гладни,
и с детството ми босо между тях.
Рисувам те, какъвто беше някога -
с лунички и с израснали коси,
със маминия глас и с ласка чакаща...
Какъвто няма никога да си.
Мой роден край, от спомена те грабвам,
та в моя дух темел да съградиш,
да бъдеш същност в мен и ако трябва
от чужди небеса да ме спасиш.
КАРОЛ НИКОЛОВ
Обичай ме. Обичай ме, защото
непоносимо дълго ще боли
разплакана от остротата на живота
душата ти, ранена с думи зли.
Обичай ме, когато в самотата
потъваш неосъществена ти,
когато от бруталността на буржоата
не е поискал никой да те защити.
Не ме забравяй, тука съм, наблизо –
готов на помощ да се притека
и срещу всяка безпощадна низост
да ти подам спасителна ръка.
Не ме щади, мини по мен неумолима
и продължи по своя неизвестен път.
Ако живот щастлив над всичко има,
навярно има и щастлива смърт
КАРОЛ НИКОЛОВ
непоносимо дълго ще боли
разплакана от остротата на живота
душата ти, ранена с думи зли.
Обичай ме, когато в самотата
потъваш неосъществена ти,
когато от бруталността на буржоата
не е поискал никой да те защити.
Не ме забравяй, тука съм, наблизо –
готов на помощ да се притека
и срещу всяка безпощадна низост
да ти подам спасителна ръка.
Не ме щади, мини по мен неумолима
и продължи по своя неизвестен път.
Ако живот щастлив над всичко има,
навярно има и щастлива смърт
КАРОЛ НИКОЛОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар